Математическата гимназия в Разград се е помещавала в 4 различни сгради, всяка следваща - по-малка от предишната. Как се прави пищов по литература с помощта на телескоп, кой е първиятдиджейна МГ и как се вдига стачка в образованието през 1989 г.?

Историята на МГ „Акад. Н. Обрешков” започва с един куриозен – от днешна гледна точка – факт. Първият й дом е сегашната сграда на Езиковата гимназия. Две години първи и втори випуск на МГ учат в „Бастилията” – както всички наричат Политехническата гимназия „Н. Й. Вапцаров”.

Годината е 1972 и епохата изисква повече математически кадри за страната - инженери, архитекти, икономисти, а не след дълго – и компютърни специалисти. Затова в началото на 70-те години на ХХ век са създадени 90% от 31-та математически гимназии в България, а 3 от тях носят името на академик Обрешков. Новата Математическа гимназия на Разград първоначално получава отлични условия за работа. Директор става инспекторът по математика Салим Новманов, учителският колектив е талантлив и млад (всички са под 30-годишни). От втората учебна година МГ започва прием в 7. клас и дълго е единственото училище в Разградски окръг, в което се изучава английски език. От третата година има и собствена сграда – до Часовниковата кула, където по-рано са били Турското педагогическо училище и НОУ „В. Коларов” (днес НАП).

Първата и единствена самостоятелна сграда на МГ!

Времената са такива, че Партията решава какво ще се случва в образованието, а държавата финансира кръжоци, школи, състезания. Отпускат се сериозни средства за оборудването на МГ „Акад. Н. Обрешков”: химически и биологически лаборатории, два кабинета по физика с две хранилища, киномашина, музикални инструменти, няколко телескопа, радиотехника… Само на художника, изработил проекта за вътрешен дизайн, са платени 3000 лв. на ония пари, спомня си един от преките изпълнители – г-н Здр. Душков. Турнир „Обрешков” е финансиран не от училището, а от Общинския народен съвет и още две институции, а наградите са на стойност от 15 до 40 лева (при условие, че средната заплата тогава е 150 лв.). Провеждат се кръжоци, МГ има средношколски хор, дирижиран от маестро Красен Иванов, духова музика и … радиомагнетофон „Грундиг”, с който се правят

ПЪРВИТЕ ДИСКОТЕКИ В ГРАДА

DJeИво Димитров от випуск’82 (днес общински съветник); за него четем във вестник „Юбилей” от 1982 г.: „Няма ученик от нашата гимназия, който да не го познава … Най-големият му успех е националната изложба на ТНТМ в Пловдив, където неговият уред тестер за изпитване на интегрални схеми получи златна значка”. Преди Иво Димитров златна значка завоюва Младен Минков - първият знаменосец на МГ и първи рекордьор по ракетомоделизъм, а по-късно - Емилия Станкова (от випуск’80, днес преподавател в ПМГ). Ежегодно ученици се класират на Републиканския подборен кръг по математика, а Съставът по художествено слово на Ася Коларова спечелва І място на прегледа на художествената самодейност през 1976 г. По това време средният успех на завършващите класове е 5.58, повече от половината випускници имат успех отличен 5.50 – 6.00, а 90% от тях стават студенти.

«Въпреки, че имаше строга дисциплина, нашето училище беше най-палавото» - спомня си Октай Хафъзоглу от випуск'81». Веднъж ученици вземат големия телескоп и го насочват към прозорците на учебна стая, където се провежда класно по литература – с надеждата да видят темата от черната дъска и да се подготвят за класното следващия час. През междучасията всички са в градинката край Часовниковата кула, а всеки випуск има незабравими снимки край фонтана.

И така до 1980 г., когато внезапно е постановено МГ да освободи сградата си в полза на едно новосъздадено начално училище, което ще просъществува само няколко години. В града се говори, че училището е нарочно сформирано, за да има директорско място за „свой другар”. Току-що оборудваните кабинети на Математическата гимназия са разтурени, от стените се дерат портретите на Обрешков и Менделеев, киномашината и пулта за управление са демонтирани, за да не се използват от никого повече, защото на основно училище не му е нужна такава техника. Няколкостотин ученици и огромна материална база са преместени в сградата на Икономическия техникум. Новите скъпи уреди и лабораторни принадлежности се разполагат в общи класни стаи, където до обяд учи ИТ „Димитър Благоев”, а следобяд – МГ. Започва едно голямо разпиляване на материалната база. За първите си осем години съществуване МГ учи в трета поредна сграда, което значи, че

ВСЕКИ НЕИН УЧЕНИК ПОМНИ ПОНЕ ЕДНО ПРЕМЕСТВАНЕ

Но не трябва да се търси умисъл, насочен специално срещу МГ. Невръстните възпитаници на новосъздаденото ННУ „Митко Палаузов” също ще бъдат пръснати в три различни училища, когато след няколко години стане ясно, че няма нужда от това учебно заведение на няколкостотин метра от „Вапцаров” и „Коларов”. Седем пъти е местена материалната база на СПТУ по индустриална химия, днес Биотехнологиите, а учениците – в пет различни сгради – спомня си дългогодишният преподавател там Рада Нейчева. През 70-те и 80-те години на ХХ век стотици деца и учители са местени като фигури по шахматна дъска, понасяйки огромни емоционални загуби, а градът – финансов ущърб. Тенденция в историята на образованието, която незаслужено убягва от вниманието на изследователите!

10-та годишнина на МГ през 1982 г. носи големия извод, че създаването на гимназията е оправдало очакванията. „Училищната система от началото на 70-те години все още не можеше да осигури достатъчно на брой и добре подготвени випускници със средно обрование за ВУЗ …, а създаването на МГ беше голяма придобивка за окръга” - пише бившият началник на отдел „Народна просвета” з.у. Иван Петров.

МГ ще бъде в сградата на Икономическия техникум точно 9 години – до 1989 г. Учениците от двете училища си пишат писма, които крият в радиаторите, за да ги намери следващият, който ще седи на същия чин през втора смяна. Компютърният кабинет е общ за Икономиката и МГ, но там за първи път се докосва до компютър Владимир Стоянов, който днес разработва операционни системи за Майкрософт, САЩ и е водещ директор в компанията. В този период е създадена паралелка „Биология”, която съществува и до днес със засилено изучаване на химия и английски език, а възпитаниците й се реализират като хуманни и ветеритарни лекари, фармацевти и мениджъри в здравеопазването.

ПРОПУСНАТИЯТ ШАНС ЗА СОБСТВЕНА СГРАДА

Учениците на МГ и Икономиката ще запомнят и един строеж, надвиснал над техните междучасия и заглушаващ с трясъци и стържене учебните им часове. През 80-те години на ХХ в. тогавашният директор Ф. Филев съобщава, че е даден парцел за самостоятелна сграда на МГ и се чака началото на строежа. „Парцелът за собствена сграда на МГ беше там, където днес са блоковете „Млади семейства”. Но не само парцел! Училището беше проектирано с два физкултурни салона, със зимна градина, с басейн. С кабинети – от модерни, по-модерни. Ние бяхме на обсъждането на този архитектурен проект!” спомня си Гинка Райчева, пом.-директор от 1976 до 1990 г.

Но строежът така и не започва. Тогава Фильо Филев инициира строеж на нов корпус в двора на Икономическия техникум, която трябва да бъде сграда за МГ. Архитектите се допитват до биолози и химици как да бъдат проектирани бъдещите им кабинети и хранилища. Сградата вече е построена, когато е решено ново преместване.