След есенния учителски турнир
СЛЕД ЕСЕННИЯ УЧИТЕЛСКИ ТУРНИР:
Скъпи учители, разгромете конкуренцията и се забавлявайте на макс!

Нашите учители донесоха злато, сребро и бронз от 37-ия учителски спортен турнир, организиран от РУО на МОН – Разград.
Двете златни купи за първо място са спечелени от:
- мъжкия ни учителски отбор по шах-мат
- женския отбор по баскетбол.
На второ място е женският шахматен отбор, а мъжкият отборът по тенис на маса спечели бронза.
На снимката виждаме легендарния физик господин Христо Червенски, ухилен до уши. Когато сме прекъсвали негов час по физика, за да вземем, например, забравено яке, сме изпитвали силен ужас. А ето го след успешно спортно състезание – виждаме щастливото му лице и почти детска усмивка.
Затова преди предстоящия коледен учителски турнир ние казваме на нашите преподаватели:
„Ние вярваме във вас!“
„Разгромете конкуренцията!“
„Забавлявайте се на макс!“.
По темата работиха Тоницвета Димитрова и Александра Атанасова от 9.б клас

НА СНИМКАТА: Непобедимият ни баскетболен отбор.
Гладни за справедливост: когато храната събира учениците
Една ученическа общност от 12.г и отчасти 12.б, две необикновени личности Георги и Божо и един вечен въпрос: „Имаме ли достатъчно хляб?“
Репортер: Пресияна Андреева 12.г
Фотограф: Георги Георгиев 12.г и Пресияна Андреева

В училище има най-различни компании – едни се събират заради общите си интереси, други заради хумора, а трети… заради глада. Но какво се случва, когато желанието за вкусна храна се превърне в повод за приятелство, споделяне и дори малка революция? Така се появява една необикновена ученическа общност, която спокойно можем да наречем „Гладни за справедливост“.
Как започна всичко?
От един съвсем обикновен проблем – как да хапнеш нещо вкусно, без да изхарчиш всичките си джобни. В района на МГ изборът на интересна и достъпна храна не е особено голям, затова
поръчването на храна отвън е вариант,
но не единственият
Учениците започват да се организират, да обсъждат какво могат да си поръчат, да напазаруват или да донесат. Най-важното – споделят храната помежду си. Така едно обикновено похапване се превръща в традиция, а традицията – в малка общност със свои правила и характер.
Повечето хора си носят сандвич или храна от вкъщи в кутии. После на масата се появяват хляб, течен шоколад и пастет. С времето идеята се разраства. Носен е буркан с мед, кисели краставички, варено жито, ориз, дори… портативна кафе-машина на батерии.
Зад организацията стоят двама души и една група в instagram
Двама организатори, две различни роли. Всеки е със своя принос. Единият е известен с най-непотушимия глад – Божо, човекът, който сякаш никога не би отказал още една порция (още от 8.клас винаги имаше мандарини и кроасани, споделят наши източници).

Другият е Иноваторът – Георги - този, който търси нестандартни решения и превръща най-обикновените продукти в нещо неочаквано (изобретател на деликатеса „шоколадова лодка“, чети по-нататък).
Но за да бъдеш пълноправен участник на тази общност,
не е достатъчно просто да се появиш, когато храната пристигне

Важна част от идеята е споделянето на храната, а организацията на споделянето става в инстаграм. На всеки десет дни групата обсъжда кой какво може да донесе от вкъщи или от магазини в града, какво ще се яде и, разбира се, задава се най-важният въпрос: „Имаме ли достатъчно хляб?“. Въпрос, който може да изглежда елементарен, но в тази компания има почти стратегическо значение. А сега един въпрос и към вас, читателите: ако един хляб за десет души не достига, а два се оказват прекалено много, какво бихте препоръчали като алтернатива? Втори хляб в резерв? Домашни сандвичи? Или може би нещо, което никой досега не е опитвал?
Менюто: от обикновено до иноваторско

Менюто на групата не се отличава непременно с лукс, а по-скоро с находчивост. Поръчките отвън са предпочитан вариант, когато се търси нещо по-различно, но истинският дух на компанията се проявява в малките кулинарни експерименти.
Една от най-интересните им идеи носи името „Шоколадова лодка“.

Рецептата е проста, но достатъчно необичайна, за да предизвика любопитство: вземат се краищата на хляба, отстранява се меката част и на нейно място се поставя шоколад, купен от склад непосредствено до училището. Така се получава нещо като малка ядлива лодка, която съчетава познат продукт с неочакван сладък пълнеж.
„Като сме заедно и ядем, сме по-сплотени“
споделят участници в групата. Тоест, става дума за нещо повече от храна. Разбира се, не всеки идва с една и съща нагласа. Някои просто похапват и продължават по задачите си. Други обаче остават заради компанията, разговорите и чувството, че са част от нещо общо. Именно между тях с времето се изграждат по-близки приятелства.
Но остава един важен въпрос: Защо всъщност се е появила тази общност?
За да потърсим отговора, разговаряхме с трима души – един от основателите, един участник и един наблюдател.
ОСНОВАТЕЛЯТ: „Започнахме още в първите няколко дни на учебната година: „Хайде да си носим храна от вкъщи!“. Постепенно всеки започна да носи и от магазини, каквото се сети.
УЧАСТНИКЪТ: „Събираме се на най-близкото място до кабинета, в който ще имаме час, но все пак в ъгъла на коридора, за да не ни гледат всички“.
НАБЛЮДАТЕЛ: „Не мисля, че се получава да се скрият от другите, а и няма нужда. Това е хубава идея, вдъхновяваме се от тях“.
Макар да гледат на групата от различни позиции, отговорите им се пресичат в една обща тема: парите. И тримата посочват, че дори месечните им джобни да изглеждат достатъчни за обичайните разходи, редовното купуване на закуска и обяд може да изчерпи бюджета им или да остави твърде малко средства за останалите нужди.
Така споделянето се оказва не просто забавно занимание, а практично решение. Когато всеки допринася според възможностите си, храната се превръща в нещо повече от индивидуален разход – тя става общо преживяване.

Малка група, голяма идея. „Гладни за справедливост“ може и да не променят света, но показват нещо важно: понякога добрите идеи се раждат от най-обикновените ежедневни проблеми.
Малко храна, малко организация и хора, които са готови да споделят – това е рецептата на тяхната общност. А дали най-важното в нея е самото меню, или хората около него, всеки може да прецени сам.
И все пак, преди да приключим, нека си зададем още един въпрос: ако един хляб не стига за десет души, а два са прекалено много, може би решението не е в количеството, а в споделянето.
Защото понякога най-добрата рецепта за сплотеност не се намира в готварската книга, а около една обща маса.
Вестник "Фотокоментатор" - ОНЛАЙН вестник в ППМГ
Издават клуб „Фотография и журналистика“ и клуб „Динамичен уебдизайн“ в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“. Ръководители: Д. Куманова и инж. Христо Терзиев
ФОТОКОМЕНТАТОР – ОНЛАЙН вестник в ППМГ – БРОЙ 8, 2020 г.
Издават клуб „Фотография и журналистика“ и клуб „Динамичен уебдизайн“ в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ – гр.Разград, които работят по проект на МОН „Извънкласни дейности“.
Ръководители: Даниела Куманова и инж. Христо Терзиев. Към брой 8 на вестника =>>
ФОТОКОМЕНТАТОР – ОНЛАЙН вестник в ППМГ – БРОЙ 7, 2020 г.
Издават клуб „Фотография и журналистика“ и клуб „Динамичен уебдизайн“ в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ – гр.Разград, които работят по проект на МОН „Извънкласни дейности“. Ръководители: Даниела Куманова и инж. Христо Терзиев. Към брой 7 на вестника =>>
ФОТОКОМЕНТАТОР – ОНЛАЙН вестник в ППМГ – БРОЙ 6, 2020 г.
Издават клуб „Фотография и журналистика“ и клуб „Динамичен уебдизайн“ в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ – гр.Разград, които работят по проект на МОН „Извънкласни дейности“. Ръководители: Даниела Куманова и инж. Христо Терзиев. Към брой 6 на вестника =>>










