Отново ни даваха по телевизията благодарение на събитие, организирано от Общинския съвет и ПИЦ по наркотични вещества към Община Разград с домакин ППМГ "Акад. Н. Обрешков"

От петокласниците та чак до охраната чичо Игнат се докоснаха до инструменти от цял свят на 7. и 8. декември. Всички – дори 12.в клас, бъдещите доктори, дори и медицинската сестра - свириха на хандпан, джембе, маракаси (репортажът на БНТ може да се гледа тук). „Ние спим, учим, идваме в училище, правим тестове и класни работи, после пак спим, пак учим… цикълът се повтаря и повтаря“ – коментират учениците – но след години ще си спомняме от училището не контролните, а пакостите и забавленията“.

Целта на Математическата гимназия е да развива интелекта, но и да създаде условия за съвместни забавления (ако може без пакости ;). Затова има клубове по интереси: „Роботика“, „Психология на общуването“, „Театрали“, „Фотография“.

Ето затова в ППМГ се случи и Творческата работилница „Зависими от ритъма“, водена от столичните перкусионисти Петър Йорданов-Buny и Деян Петров-Dizzy. Отдавна забравеното щастие да бъдеш в група, да бъдеш воден от добронамерен лидер и да създаваш прекрасна музика – така може да се опише модерният и същевременно най-древен феномен „барабанен кръг“, или „работилница по ритъм“. Столичните музиканти пристигнаха с десетки различни инструменти за ритъм – 12 западноафрикански джембета, австралийско диджериду, перуански кахон, бразилски маракаси и 10 броя хандпан – най-модерния музикален инструмент, създаден едва през 2000 година.

Направен бе стегнат график, за да могат приоритетно до инструментите да се докоснат новоприетите ученици от пети и осми клас – 120 ученици. Това бе по препоръка на училищния психолог Таня Кидакова, защото барабанният кръг е добро упражнение за сплотяване на колектива. Отличникът и калпазанинът, нахалникът и притеснителният седяха един до друг, музицираха на едни и същи инструменти и сърцата им биеха в един ритъм. Ноинтересът бе толкова голям, а музикантите – толкова всеотдайни, че всеки, който искаше да свири, успя – от 11-годишните до 18-годишните. Така в работилниците се включиха общо 250 деца от Математическата гимназия, та и учители и училищното ръководство. Директорът Мануел Василев прояви интерес както към хандпана, така и към джембето, което иначе знаем като тарамбука или там-там. Откриването на работилницата бе в най-пъстрото новоремонтирано кътче от училището, известно като „коридора с барбароните“ – отоплен коридор, осветен от неоново осветление и украсен с цветни надписи „Мисли! Вярвай! Мечтай! Никога няма да бъдеш сам, когато край теб има приятели“. Едва ли имаше по-подходящо място за старта на Творческата работилница „Зависими от ритъма“!

Още в първия ден 7. декември бе дадена възможност на деца от други училища да участват в творческата работилница. Председателят на Общински съвет по наркотични вещества Станислава Петрова покани всички, които работят по Националната програма за превенция на зависимостите. Това в Разград са не само ППМГ, а още ПГИ „Р. Шуман“ и ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ на концерт в Общинския културен център. Целта бе да се запознаят с инструментите, да ги докоснат и да участват в огромна ритъм-работилница, както и стана.

Представете си: 70 деца чакат началото на концерт, забили нос в телефоните си. Минути по-късно 70 деца и още 20 възрастни музицират на инструменти, които докосват за първи път в живота си и на които дори не знаят имената. От третокласници, до пенсионери! Ето, това постигат перкусионистите Петър Йорданов-Buny и Деян Петров-Dizzi в своите работилници по ритъм.

По какъв начин груповите барабанни работилници са превенция на зависимостите? Обяснението дава музикантът Деян Петров, който всъщност е антрополог и социолог по образование, преподавател в престижната програма „Заедно в час“, университетски преподавател: „Най-важни за човешкото същество са заниманията с изкуство и със спорт, а точно тези предмети са пренебрегвани в учебната програма. И за изкуството, и за спорта се иска някакъв вид душевна чистота, иска се да имаш доверие на лидера и подкрепата на тези около теб, отбора, екипа. Хората стават зависими от психоактивни вещества, когато нямат усещане за свързаност“. На раздяла с учениците на ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ той се обърна на английски към учениците с думите „Стойте далеч от наркотиците, стойте далеч от проблемите“.

Финалът на Творческата работилница бе концерт, който изнесоха самите деца само след два дни занимания с джембе и хандпан в обновения физкултурен салон на Математическата гимназия. Интересното е, че се разбираха с музикантите само с поглед. Децата имат нужда от авторитети и с удоволствие следват магнетични, уверени и умни възрастни. Дано повече такива хора да влизат в българското образование!

Първата работилница по ритъм в Разград се състоя в Математическата гимназия с финансирането на Община Разград. Защото, ако съвременния живот подтиква хората към отчуждение, то на местно ниво се търси начин как да научим нашите деца на щастие и свързаност.

ПЕТЪР ЙОРДАНОВ-Buny:

В паузите, в тишината има много музика

Пламена Томова: Какво искаха за вас вашите родители?

-      Родителите ми искаха да стана адвокат или лекар. Всеки път като се приберях с нов ударен интрумент, майка ми въздъхваше „Няма ли да си намериш нормална работа!“.

Пламена Томова: Ако можете да се опишете с една дума, каква би била тя?

-        Тишина. Аз обичам тишината. В паузите, в тишината има много музика. Парадокс е, че ние, перкусионистите, по цял ден вдигаме шум, а после обичаме да оставаме на тишина.

Румен Монев: Скъпо удоволствие ли е да се занимавате с хандпан?

-       Да, скъпо е. Този инструмент, например, струва 5000 лв. Средната цена е по 1500 – 2000 лв. Но това има друга стойност, дава нещо, което не може да се измери с пари. Някои хора си дават парите за яхти, за оръжие, за мотори. Има скъпи игри, телефони, сърфове. Смятам, че моето скъпо нещо е това.

Пламена Томова: Има ли интерес към хандпана, или още е неизвестен, тъй като е нов инструмент?

-    Вие видяхте, като минават децата по училищния коридор, как ги заглеждат. Особено като ги пробват малко. Интересното е, че този инструмент позволява да свирят и хората, които не са музиканти и нямат музикално образование. Все едно да не си учил за пилот, но да полетиш със самолет. За разлика от цигулката и пианото, които трябва да ги учиш с години, тук просто го вземаш и започваш.

Румен Монев: От какво са направени хандпаните?

-      От стомана, а някои – от титаний, метал с различни видове примеси. Този инструмент започва да възниква в Тринидад и Тобаго през 1900-та година. Там има африкански и индийски роби, които са работели на плантациите. Хората са били заточени без инструменти, но са започнали да си правят барабани от контейнери за петрол. Този инструмент има трите основни елемента на музиката – ритъм, мелодия, а третото е хармонията – можеш да удряш два или три звука едновременно.

Пламена Томова: С това ли искате да се занимавате цял живот?

-     Да, това е моето призвание. Но аз съм родител, имам 7-годишна дъщеря. Така че, ако стане невъзможно да се работи, както по време на КОВИД-епидемията, бих правил и друго, за да печеля, за да бъде устойчиво семейството. Но ако мога да се издържам с музика, това ще правя до края на живота си!

Още снимки "Ритъмът в МГ" ==>>

Интервюто и снимките са дело на клуба „Фотография и PR“ към ППМГ „Акад. Н. Обрешков“: Данислав Цвятков, Цвета Досева и Пламена Томова от 9.а, Румен Монев от 9.в, Никита Стоименов от 12.в. Една от снимките е предоставена от Петър Йорданов-Buny. Плакатите са създадени от Дори Росенова 12.в и Ерика Хаджиева, вече студентка.