Кой е цветът на скръбта в Китай и допустимо ли е да потупваш китаец по рамото? Кое е общото между географията, вицовете за чукчи и пиенето на бира и вино в Германия? И кой принуждава българските деца да намразят географията? Една невероятна лекция на проф. д-р Марин Русев пред учители от Разградска област и ученици от ППМГ и ОУ „В. Левски“

Д. НЕДЕЛЧЕВА

„Трябва да следим какво става в Китай“, предупреди проф. д-р Марин Русев на лекция, която изнесе в ППМГ в четвъртък, 21 ноември. Председател на Асоциацията на професионалните географи, той развълнува колегите си с лекция за Китай, подкрепена със снимки, видео, звук, с разкази за смешното и за страшното там: „Мисля, че в следващите 10-20 години светът ще се окаже под много силното давление на Китай. Ако искаме да сме по-малко зависими от глобализацията под ръководството на Китай, трябва по-внимателно да се отнасяме: да следим валутата, да им знаем езиците, да им знаем особеностите (там например цветът на скръбта е бялото, а не черното). Добре е да знаем, че те не обичат да се докосват – не трябва да ги потупваш и прегръщаш, опитваш да се здрависваш, а те се дърпат. Не може те да владеят 1/3 от световната икономика и ти да правиш търговия с тях, а да не зачиташ особеностите им“. След лекцията, той коментира и проблемите пред науката, която сам той на шега определи като „всичкология“.

-          В училище се изучава „География и икономика“, но явно географът трябва да е и културолог, антрополог, етнограф и журналист?

-          Много често казвам, че географията е всичко и всичко е география. География са дори вицовете за чукчи в шоуто на Слави. География е и изречението на Маркс: „Германия се дели на винопиещи католици и биропиещи протестанти“. География е да знаеш защо в Смолян никой никога няма да иска да произвежда кисели краставички. Или защо жителите на равнините гласуват повече за леви кандидати, докато планинските жители се насочват към дясното политическо пространство. Науката има уникален статут, защото може да обяснява всякакви явения и процеси чрез пространството.

-          Вашите студенти от Софийския университет искат ли да станат географи, или специалността ги изстрелва към други науки?

-          Лошото е, че българското общество е убедено,  че географията е „Колко е дълга реката и колко е висока планината“, поради неправилна политика на Министерството. В съседна Румъния със закон е постановено, че трябва да се назначи географ в общинската администрация, а нашите деца от магистърска програма ЕСГРАОН не ги приемат в службата на ГРАО, защото са географи. Или не приемат в общината магистър „Ландшафтознание и опазване на околната среда“, защото е географ, а не еколог. В природоматематическите гимназии се закриват паралелки с география, защото била обществена наука, според Министерството, а във висшето образование географията е природна наука. Изкуствените деления пречат на младите да гледат по-глобално и разкрепостено.

-          Учениците няма ли по-лесно да усвояват, ако има повече видео, снимки и разкази за народопсихологията в часа по география?

-          Географите в българското училище са под огромен натиск, свързан с големите очаквания към тях и много малък хорариум, за да си свършат работа. Програмата ни не е както трябва. Не е нормално в пети клас да се изисква децата да работят с карти, или да учат за солеността на океана, а соли се изучават в шести клас. Карат ги да учат градуси и посоки, а кръг се учи в шести клас. Те не знаят на кой свят са още, а те ги карат да изучават посоката на пасатите в Южното и Северното полукълбо. Аз съм председател на Асоциацията на професионалните географи и вече пета година водим битка с Министерството. Жалко за децата. Карат ги да намразят географията вместо да разберат, че тя е ключът към всичко.

Пътуването на проф. Русев е по покана на академичната общност в Китай и на доц. Филипов, заради създадения от него метод на обследване на природно-географски обекти чрез дронове, който внезапно води и до археологически открития. Проф. Русев провежда там своя съпътстваща програма като икономогеограф.

Директорът на Математическата гимназия Мануел Василев е не само юрист, но и географ по образование. Проф. Марин Русев е доктор по география в Санктпетербургски държавен университет, Русия; професор в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Социално-икономическа география“, Геолого-географски факултет.