Времето в МГ бе за мен периодът на големите надежди!

Какво бе мястото на МГ в Разград, когато аз учих тук?

С няколко неща се гордея в живота си, а едното е, че съм учила в Математическата гимназия. Тук съм общувала с много интелигенти хора и това ме е оформило като личност. В Математическата гимназия ми бе дадена свобода да развивам своите способности и възможности. На всички нас се гледаше като на личности, които се изграждат, и се подкрепяше нашето развитие. Аз съм випуск’1979 на МГ, а когато отидох да уча там (след шести клас) точно завършваше първият випуск. Започнах първо в старата сграда – на Реална гимназия, където бях само един срок. След това МГ се премести в сградата на Данъчното, която по мое мнение беше най-удачната за училище от такъв ранг. Много голям авторитет имаше Математическата гимназия, а той се дължеше на преподавателите тук и на учениците. Може да се каже, че ние бяхме елитното училище на Разград. Никой не можеше да ни бъде конкуренция на олимпиади по математика, български език, астрономия, химия, физика, езици. Интересното е, че първото училище, в което се преподаваше английски език в Разград беше МГ – тогава имаше една преподавателка по този език – Катя Бояновска, а тя беше наш учител.

Най-големия ми успех в Математическата гимназия?

Лично моят най-голям успех бяха математическите олимпиади и Турнир „Обрешков”, в който участвах ежегодно, а това беше въпрос на престиж, до него се допускаха само най-добрите. Турнир „Обрешков” беше голямо събитие, „черешката на тортата”! За класираните на първи места следваше участие в междуокръжни състезания (така наречените радиотурнири) между най-добрите от всички математически гимназии.

Искам да споделя, че в МГ развих логически начин на мислене. Някак по-ясни стават нещата в живота, когато имаш такова мислене. Логиката дава една подреденост на личната философия на живот. Дори за да станеш добър лекар, първо трябва да имаш добри логическо-математически устои. Да търсиш причина, следствие, аргументи. Логическото мислене е довело до много мои успешни решения; на мои съученици също. Моите съученици станаха лекари, зъболекари, икономисти, инженери.

Най-милия ми спомен от МГ?

Само мили спомени имам. Да дойдеш на училище без линийка и гумичка беше непростимо. Етемов веднага ни изгонваше, да си отидем вкъщи за гумичка. Иво Владимиров пък беше много мил преподавател и много отдаден математик. Можеше часове наред да стои с гръб към класа, за да пише доказателства по дъската, докато не реши задачата. А назад не се обръщаше, дори не забелязваше, че правим други неща, несвързани с математиката. Със симпатия си спомням и сутрешната гимнастика. Ние ходехме на училище с манти, а тогава на мода бяха ученически чанти с дълги дръжки, преметнати през рамо. Първо правиш две обиколки на двора, а чантата те блъска по краката, разкопчава се, пада. После оставяш чантата и започваш да правиш упражнения, които физкултурникът показва… Но всички тези спомени са ми скъпи, защото това са младите години. Периодът ми в МГ беше период на големите надежди. Чувстваш, че можеш страшно много и че ще го постигнеш. Това го даваха учителите: „Ти можеш, ти трябва да успееш!”. Не случайно всички, които учеха в МГ се реализираха като личности, а това е много важно.