Людмил Христов, директор на ЦКБ – Разград, випуск’83

ludmil hristov

Завършихме МГ с много високо самочувствие, защото учителите ни „нахъсваха”

-          Най-големият ви успех като ученик на МГ?

-          Децата идваха в Математическа гимназия с мнението, че са много подготвени, че знаят много. И в един момент, когато се сблъскаш с по-високото ниво, да речем след първото контролно по математика (когато класният ни написа едни двойки)… човек разбира, че нищо не знае. Смятам, че това е един голям вътрешен успех, който аз постигнах в Математическа гимназия – да си призная вътрешно за себе си, че не зная много неща. Защото, когато човек се стреми всичко да знае и да е най-добър във всичко, … в общи линии не е добър в нищо. Тук съумяваха да ни накарат да учим… Аз участвах в няколко национални олимпиади по математика, а отделно на Турнир „Обрешков”. С тези 4 – 5 човека от випуска, които достигахме до национални олимпиади, учителите работеха индивидуално. Интензивна извънредна подготовка две седмици преди олимпиадата, след това поне още една седмица сме неадекватни. Но подготовката в МГ беше профилирана и другите учители ни даваха възможност да вложим сили в това, към което сме се насочили в най-голяма степен. От четиримата, които достигахме до национални олимпиади, аз съм единственият, който избра да учи икономика. Другите... единият сега е в Австралия, другият е преподавател във ВУЗ.

В Математическата гимназия имаше и страшно много извънкласни форми. Аз бях участник във формацията на Анастасия Коларова. Участник с китара…

-          Кой е най-милият ви спомен от Математическата гимназия?

-          Ние бяхме хубав, весел клас, много задружни и сега се събираме много. Много от съучениците ми живеят и работят в Разград – банкери, бизнесмени, лекари.

Най-милите и смешните ми спомени са свързани с нашия гласен ръководител – господин Етемов. Той, лека му пръст, беше много колоритен човек и постоянно ми е било весело в час по математика. Още в 7. клас, когато дойдохме в МГ, започнахме да цапахме с тебешир ъгълчетата на катедрата. След часа целият му костюм беше на тебеширени райета, но той пък започна да идва на работа с бяла манта и така ни преподава до края. В 11. клас, когато вече завършвахме (випуск’1983), той ни каза: „Ако и сега не умра, цял живот ще живея!” – беше много оригинален човек и имаше много специфични изрази. В интерес на истината той беше практик и изключително добре работеше от гледна точка на това да решаваме задачите ефективно в момента, в който на нас ни е необходимо. Беше силен повече в практиката, отколкото в чистата, суха теория. Други пък преподаваха изключително добре в областта на теорията, например господин Иво Владимиров.

В крайна сметка завършихме Математическа гимназия с много високо самочувствие, защото учителите ни нахъсваха. Когато излязохме от Разград, се оказа, че сме доста по-добре подготвени от други ученици от по-големи градове.

Покана за дарения

Актуално

Регистър на услуги

ТУК МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ УКАЗАНИЯ И НЕОБХОДИМИТЕ ВИ БЛАНКИ:

=> [ ... ]

БланкиОще...
ППМГ с фитнесзала, психолог, библиотека и нов рекорд за брой ученици

С приемането на тазгодишния 5. клас, Природоматематическата [ ... ]

НовиниОще...
Първи учебен ден

Първи учебен ден в ППМГ „Академик Никола Обрешков“ [ ... ]

НовиниОще...
Явор ДАНАИЛОВ: Език се учи докато палиш огън, печеш курабийки, общуваш и играеш

 

Преди дни възпитаникът на ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ [ ... ]

В медиитеОще...

Задължителна литература за 5. клас

1. Митологичен модел за [ ... ]

УчебнициОще...

Задължителна литература за 6. клас

1. Човекът и природата

Любен [ ... ]
УчебнициОще...
Задължителна литература за 7. клас

 Задължителна литература за 7. клас

І. Българинът във [ ... ]

УчебнициОще...
Още новини