За една седмица Фатменур от 10. б ще представя Разград на национално ниво по български език и по екология. „Общинският кръг на олимпиадата по БЕЛ беше по-лесен от контролните на госпожа Антоанета Костадинова“, казва Фани с усмивка и с огромна благодарност за отличната подготовка по БЕЛ в Математическата гимназия

Винаги са й препоръчвали да се насочи към нещо, свързано с езика: журналистика, право. Но не! Фатменур Ердинчева настоява, че математиката й харесва. На НВО след 7 клас има 98 точки от 100 по БЕЛ и е приета сред първите в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“. И така успоредно с предметите, които се изучават в профилирана паралелка „Софтуерни и хардуерни науки“, Фатменур напредва в „двете крайности“ – компютри и български. Сякаш не съществуват други направления за нея. Учи едното, но ѝ върви и другото.

Тази неделя- 17 април, тя и още една девойка от Разград се състезаваха с най-добрите в страната на Националната олимпиада по български език и литература. Поискахме да разкрие тайната – как трябва да се готви човек, за да постигне успех по български.

„Удава ми се да анализирам текстове, да структурирам тези, да отговарям на въпроси по най-верния начин. – казва Фатменур и признава, че не се е готвила никъде другаде, освен в час - Благодаря изключително много на госпожа Антоанета Костадинова, че ми вдъхна много кураж в тази олимпиада – ние много се упражняваме в час и аз свиквам с разчитането на текстове. Начинът, по който тя се изразява, начинът, по който тя тълкува някои неща, ми помагат да развия у себе си качеството да анализирам текст. Аз наистина не знаех, че ще се класирам, защото първият и вторият кръг нямаха почти нищо общо. Общинският кръг беше по-лесен от контролните на госпожа Костадинова, а вторият кръг вече беше много труден“.

Много обича да слуша музика - и българска, и английска, напр. нашумелите песни в Тик-ток. Обича да се занимава с по-малкия си брат, ходи на курсове по програмиране. В неделя - 10 април, е била на изпит по програмиране, тази неделя - 17 април, бе на Национална олимпиада по БЕЛ, а в понеделник - 18 април, отпътува за София на конкурса „Млади таланти“, в който проектът й е базиран на знания по математика и по екология.

Петър създаде изкуствен интелект, който предсказва развитието на бизнеса

Проектът Markles е на първо място в областния кръг на олимпиадата по ИТ и очаква да бъде допуснат до Националната олимпиада. Преподавател по ИТ на Петър Петров от 12а клас е инж. Надя Добрева

„Все още има малки предприятия, които съхраняват данните си на хартия или в обикновени файлове, без да оползотворяват всички свои възможности.“ – пише Петър Петров от 12а клас в резюмето на проекта си за областния кръг на олимпиадата по ИТ. - „Реших да създам приложението Markles (комбинация от думите маркетинг и sales– продажби), в което бизнесменът да въвежда данни за своите служители, за клиентите, които има, за сключени сделки и продажби. Всичко това се визуализира чрез графики и се генерира прогноза за развитието на този бизнес през следващия месец“. Петър се е вдъхновил да създаде този проект за изкуствен интелект след разговори със свои работещи близки, като е забелязал пропуски в информационната структура на техния бизнес.

„Представям си светло бъдеще за моя продукт, защото има много възможности да се разшири и разраства. Той може да предвижда не само данни и числа, а може да групира самите клиенти, да им изпраща маркетинг имейли. Така ще се увеличи броят на потенциалните клиенти, а също и лоялността им към фирмата.“

Мисли да учи в България и си представя своето бъдеще като програмист, работещ за благото на бизнеса.

Приложение за скок с парашут – предложено за Националната олимпиада по ИТ

Софийски клуб за скайдайвинг ще използва проекта на Павел и Денис от 12а клас, чиито научен ръководител е инж. Надя Добрева

На тези момчета им харесва да летят. През 2020 г. „космическият“ проект на Павел Дамянов и Денис Билял (тогава в 10 кл.) бе първи в България на Националната олимпиада по ИТ. През 2022 г., вече като абитуриенти, те отново оглавиха класирането в областния кръг на олимпиадата по ИТ и очакват допускане до Националната олимпиада в направление „Съвременни системи за визуална информация“.

Приложението, което им донесе успех, е със заглавие: „Моментът на скока“. „Искахме заглавието да внушава чувството, което изпитва един практикуващ “skydiver”, а именно преборването на страха от скока. Играта пресъздава симулация, в която играчът преживява свободното падане. Той може да използва различни контроли, с които да променя траекторията и скоростта на героя» - пишат Денис и Павел в резюмето си за олимпиадата. Първоначално се свързват със софийски клуб по скайдайвинг, получават указания и материали, свързани с парашутния спорт. Приложението е създадено чрез програмиране на С# и платформата UnityEngine, за 3D графиката е използван Blender, AdovePhotoshop, AdobeIllustrator. „В процеса на реализация нямат строго разпределение на ролите и функциите. Двамата работят в различните платформи за дизайн, програмиране и комплектоване на компонентите“ – казва техният научен ръководител и преподавател по ИТ инж. Н. Добрева. Клубът, който ги е подпомогнал при подготовката на проекта, сега проявява интерес да използва приложението „Моментът на скока“ за подготовката на бъдещи скайдайвъри, които искат първоначално да тестват виртуално преживяването.

„Да покажем, че математиката и историята не са страшни!“

Два отбора от 10б клас с преподавател по ИТ инж. Ирина Минкова са предложени за националния кръг на олимпиадата по ИТ

ДесетокласницитеБлаговеста, Фатменур, Богдан и Мартин са посветили последните два месеца на създаване на проекти по информационни технологии, които ги класираха на първо място в областния кръг на олимпиадата по ИТ. Работили са от вкъщи, но в непрекъсната онлайн връзка помежду си – след училище, вечер и основно нощем. Единият проект доказва, че „математиката не е страшна“, а другият – че „историята е интересна“, споделят те. Успехът им е доказателство, че информационните технологии също не са страшни, не са скучна и досадна наука, а нещо, с което се забавляваш, докато вървиш към първото място в Разградска област.

„Играй и се усъвършенствай“ е заглавието на проекта на Благовеста Велчева и Богдан Богданов. „Това е игра за деца от 1. и 2. клас, в която се решават задачи и има допълнителни малки игри, с които да могат да разпускат. Целта е чрез играта да им покажем, че математиката не е страшна“. Работили са 2 месеца върху играта, заедно решават какъв ще е дизайнът, и си разпределят задачите.

„Колко добре познаваш родината си“ е проектът на Фатменур Бейтиева и Мартин Тотев. В този отбор един е дизайнерът, а друг пише кода. Изображенията са от източници, които се разпространяват свободно в интернет. „Всеки трябва да знае историята на България, затова чрез нашия проект ученици от 5. до 7. клас тестват знанията си и научават нови факти. Представлява карта на България с бутони към всяка област, които отварят въпрос. На въпросите може да се отговори за 20 секунди, има и подпомагащи изображения. Калкулират се точки или се губят при неправилен отговор“ – разказват Фани и Мартин.

Верните отговори

на Националното математическо състезание

"Европейско кенгуру"

2022 година

може да видите тук ==>>

Александър Георгиев получи отлична оценка от Великотърновския университет за проекта си «Виртуална разходка по Балканския полуостров» в конкурса с международно участие „Пространство и време“

Виртуалната разходка из нашия слънчев, противоречив и несправедливо пренебрегван Балкански полуостров е създадена от Александър от 11г законкурса на Историческия фактултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Във всичките шест издания досега абитуриентите имат възможност да станат студенти, тъй като отличната оценка от конкурса „Пространство и време“ се счита за приемен изпит за Великотърновския университет. Александър Георгиев бе единственият участник от Разград, допуснат до онлайн защита на проекта си, а на 1 март 2022 г. го представи пред жури, съставено от университетски преподаватели.

Кое е уникалното в конкурсната работа на Сашо? – че в тежките времена, в които живеем, пътуването става все по-ограничено и ние трябва да оценим това, което имаме на Балканите. Тук той влага в проекта не само отличните си познания по история и география, но също дар-слово и сила на духа, които заслужено са му донесли отличната оценка 5.75. И докато той обмисля стратегия с какво ще шашне журито догодина, когато вече ще е абитуриент и ще мисли за кандидатстване, нека ние пък да си помечтаем къде да отидем това лято чрез бляскави откъси от проекта му:

Виртуални географски пътешествия – нови възможности

Какво да посетим на Балканите:

Островите в Гърция Егейските перли – бреговете на светлината

Турция – мост между Европа и Азия

Северна Македония – спокойни езера, православни манастири и ... проблеми с почти всички съседни страни

Албания - синеещо се море и варовикови планини.

Черна гора – планини, девствени гори, каньони и сравнително малко население - 621 728 души.

Босна и Херцеговина - планинска страна на кръстопътя на културите, разподрана от войната в Босна (1992-1995)

Хърватска - плодородна низина и дръзки планини между Дунав и Адриатическо море. „Бразилия на Балканите“- Хърватска разполага с много добър футболен отбор, който през 2018 г. стана 2-ри в света

Словения (малка, но богата). Италиански журналист описва словенците като „един невероятен народ, те са твърдоглави като германците, загадъчни като финландците, горди като унгарците и перфекционисти като швейцарците“.

Република Сърбия - плодородна низина и дръзки планини между Дунав и Адриатическо море в сърцето на Балканския полуостров.

Карпатите – гръбначният стълб на Румъния. Девствена природа и богато културно разнообразие.

България – заема една пета от Балканския полуостров между Черно море и Дунав. Разполагаме с големи природни контрасти.

„За някои хора е обида да се нарекат балканци. Вярно, не сме от най богатите или най-успешните, но знаем как да се забавляваме. Може да има конфликти между народите, но всички сме весели, гостоприемни и добри хора“ – така Александър обобщава виртуалната разходка по Балканите.

Веселин Керемедчиев - преподавател по география в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ и научен ръководител на Сашо, припомня, че Математическата гимназия е единствената, удостоена с групова награда на този конкурс през 2017 г. „Винаги печелим първи места, участвали сме 4 пъти и четирима наши ученици са станали студенти с отличните си оценки от този конкурс“ – обобщава той.

Шестима от ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ се класираха за национална олимпиада по лингвистика, а Петър Петров от 12а е с максимален брой точки

Те разгадават суахили, санскрит и древногръцки, разбиват шифри и се забавляват с това. Първа оповести победата им госпожа Емилия Станкова – ръководител на Клуба по лингвистика и техен дългогодишен учител по математика: „Нова победа в лингвистика – за националния кръг на олимпиадата се класираха Петър Петров, Ася и Симона Андрееви, Мария Георгиева-12 клас, Мира Райчева и Иван Генчев - 9 клас. Всички те заслужено продължават към Националния кръг на олимпиадата по лингвистика 8 - 10 април 2022 г. във Видин. Гордеем се с Вас!“.

Само 10 души от цяла България са постигнали максимален брой точки (100), а един от тях е нашият знаменосец Петър Петров.

Петър Петров 12а клас: Лингвистиката развива логическото мислене, а то ми служи в математиката

- С какви очаквания постъпи в ППМГ и как се чувстваш, завършвайки 12. клас като един от най-добрите в България по математическа лингвистика.

Дойдох в ППМГ заради математиката и тук продължих да напредвам в тази област. В Клуба по лингвистика развивам логическото мислене, което ми служи и в математиката. Занимавам се и с информатика, ще кандидатствам „Софтуерно инженерство“ или „Компютърни науки“.

- Имаш ли свободно време и как си почиваш?

Нормален човек съм, излизам с приятели гледам приключенски филми – например на Marvel.

- Кой си от филмите на Марвел: Спайдърмен или Железния човек?

Спайдърмен J

Госпожа Станкова добави, че на точка от класирането са останали Павел Дамянов и Теодора Тодорова. Обърнахме се към победителите със следните въпроси:

- - Каква е науката лингвистика? (отговаря Мария Георгиева):

Интересна и странна. Всеки получава задачата си индивидуално – например 10 изречения на чужд език с превода им на български (случвало се е изреченията да са на мъртви езици: горнолужишки, латински, старогръцки, или на отдалечени от нашия език, като например арменски, суахили). Трябва да разгадаеш структурата им и сам да преведеш едно допълнително изречение, което е дадено без превод. Всеки сам избира пътя за справяне с проблема. Задачите развиват интелекта ни и обогатяват познанията ни за културата и историята на древни и непознати народи. Когато решаваме задачата, едното от условията е да опишем пътя, по който сме я разгадали, така че трябва да имаш способността да се изразяваш правилно. Всички в клуба са много приятни като хора. Обсъждаме, смеем се на странни изречения. 

- Защо доскоро науката се наричаше „математическа лингвистика“ (отговаря Симона Андреева).

Лингвистика е наука, изучаваща естествени езици. Доскоро нашата наука се наричаше математическа лингвистика, защото използваме методи за справяне с проблема, които използваме и в математиката – съответствия, формули, повтарящи се мотиви.

- Кой тип задачи са ви любими? (отговаря Ася Андреева).

Най-интересни са ми родовите задачи с родословните дървета. На чужд език са дадени изречения, в които се описват роднински връзки. Ние трябва да съставим това родословно дърво на български - да направим схемата кой на кого какъв роднина се пада.

- Какви са първите впечатления на новопостъпилия в клуба? (отговаря Мира Райчева).

Дойдох в клуба още в осми клас. На първото занятие видях неразбираема поредица от букви, а задачата беше да разгадаем шифъра – коя буква с коя е подменена. Разбихме го за около 15 минути. На мен са ми най-интересни езиковите задачи.

И шестият - Иван Генчев, също възпитаник на госпожа Е. Станкова още от 5-класник:

Лингвистиката ми е по-интересна от математиката, въпреки, че госпожа Емилия Станкова, която ме познава от 5 клас, ме изпраща и на всички олимпиади по математика. Най-много харесвам езиковите задачи, особено интересно ми беше да се разгадая граматиката на литовски и латвийски език. 

ППМГ отново се доказа със силната си школа по лингвистика - наука, която поддържа мозъците и ги развива. В заключение Петър Петров обобщи, че науката е „доста тясно свързана с изкуствения интелект – както ние търсим зависимости между загадките, които са ни дадени, така и изкуственият интелект е предвиден да използва база данни, за да намери правилния отговор“.